Death Note (Live-Action) 1&2
Приятно допълнение към колекцията

Автор: doomy

	Жанр: трилър/драма Година на излизане: 2006 Държава: Япония Режсьор: Канеко Шусуке Участват: Фудживара Тацуя, Матсуяма Кеничи, Тода Ерика, Фуджимура Шунджи

     Качествените игрални филми, базирани на аниме и манга, са наистина обидно малко. Заглавия като Oldboy, Ichi The Killer и дори средняшката, но култова до откат шизофрения Uzumaki са си направо събития, изпъкващи ярко на фона на пълни нелепости като екранизациите по Blood: The Last Vampire и Dragon Ball. Причини за това има много – аниме стилистиката трудно би могла да бъде уловена на кино-лента, красотата на анимацията е невъзможно да се трансформира адекватно в кино-формат, а за един актьор е почти непосилно да влезе в кожата на поверения му аниме-образ. А какво ли се случва, когато един от безспорно най-популярните в наши дни и превърнал се в същински поп-културен феномен аниме-сериал като Death Note бъде филмиран? В следващите редове ще се опитам да опиша именно това.
     Филмите по Death Note са два на брой, плюс един spin-off. Няма да повтарям Roland, който точно е описал всичко, случващо се в анимирания оригинал, и е дал мнение, под което се подписвам и аз. Филмите по Death Note следват почти дословно сюжета на оригинала, с малко, но на места приятни и съвсем логични промени. Някои от тях ще бъдат усетени само от крайните фенове, следили внимателно сериала. Други са наложени от огромната разлика във времетраенето. Най-осезаемите разлики са свързани с далеч по-важната роля на Наоми – годеницата на ФБР агента Рей Пенбар, както и променения финал. Лично за мен този завършек е по-идеен, макар и не толкова драматичен, колкото оригиналния от сериала. Също са налични и малки детайли, пренебрегвани в анимето, като начина по който Миса се сдобива с втората тетрадка. За да се пести време пък, са елиминирани странични сюжетни линии, като тази с Ниър и Мело, които лично на мен ми дойдоха в повече към края на оригиналния Death Note.
     По-важното за филмите обаче е как е пресъздадена атмосферата на анимето в тях. За съжаление – не особено добре, както се и очакваше. Психо-играта и противоречивостта на персонажите не са на ниво. Част от актьорите се справят чудесно с първообразите си (Ел, Уатари, Соичиро), други не успяват да доближат колорита на героите (Лайт, Миса). Визуално си личи че филмът е правен за телевизията и директен DVD рилийс и въпреки че бюджетът му не е малък (Шинигамитата например изглеждат съвсем прилично, въпреки че стоят изкуствено на игралния фон), просто няма начин Death Note филмите да бъдат колоритни, красиви и добре монтирани колкото първоизточника. Все пак, ако сте фенове на света, задължително опитайте екранизациите, тъй като са над средното ниво и безспорно са далеч по-качествени от повечето аниме-екранизации на пазара.